четвъртък, 13 декември 2012 г.

моята нова топла шапка


плетени брошки цветя


картичка с мотив народна бродерия

За схемата благодаря на членовете на групата във Фейсбук " Работилница Седянка"

Страница от книгата на Росица Чуканова
Картичка размер 10 х 15 см.

понеделник, 23 юли 2012 г.

неделя, 8 юли 2012 г.

картичка с мотив народна бродерия -осемлъчева звезда, размер 10х15 см.

    Още от древни времена хората са се изразявали чрез символи, които са поставяли върху съдовете, дрехите си, сечивата си, било за да се предпазят от злите сили, било за да предизвикат късмет, любов или закрила от боговете. Най- разпространения символ безпорно е кръстът. Звездата е друг много разпространен символ на вечността, на високите цели и идеали.
Счита се, че всеки човек има своя звезда, която се ражда и умира заедно с него ( според Платон душата на човек идва от звездите и после се връща пак там). Въздействието на звездите върху съдбите е в основата на астрологията. Звездата се асоциира с нощта, но и въплъщава силата на духа против силите на тъмнината. В шумерската клинопис знака осемлъчева звезда има значението на "небе", "Бог",също е символ на богинята Инана.(Ищар при акадските народи -богиня на плодородието, любовта, секса ), символ и на планетата Венера. . Също така звездата е свързана с идеята за множественост, за организация и ред.
Значението на звездата като символ е в зависимост от броя на лъчите, формата, цвета.
Осемлъчевия знак се е получил от съчетаванета на два кръста (такъв например е флагът на Великобритания.) В древна Индия осемлъчевата звезда е символ на съединението на мъжкото и женското начало, като заедно с това осемте направления на хоризонта се свързвали с осемте бога, които наричали "стражите на света". Светилището на Перун в гр.Киев (Украйна)  е било обкръжено с осем огъня по направление на четерите посоки на хоризонта и четири промеждутъчни.
 В по-късни времена осемлъчевата звезда започва да се нарича Витлеемска или Рождественска звезда и започва да се идентифицира с образа на Богородица.
 В българските шевици двойният кръст, показващ осемте най- важни слънчеви позиции- слънцестоенията,равноденствията и четирите междинни позиции   се нарича елбетица.
 В Русия  този кръст се нарича български. 
   По нататък ще публикувам и други мотиви с българската елбетица.

неделя, 24 юни 2012 г.

Еньовден или раждането на Йоан Кръстител

фотография А.Иванов


Честит Еньовден на всички                                    


Усмихват се на билките душите:

дъхти на мента, мащерка и риган…

Седемдесет и седем стръка сплитам

  дорде петли закукуригат.

  Тогава скачам в тънката си риза

  и с Еньовата китка до гърдите

   при спящата си челяд влизам -

  с роса да я попръскам по очите.

   Да бягат уроки и болести далече
                                                                                   
  и нивга зло да я не стига!

   Огнището закичвам с бяла млечка,

   през прага хвърлям жълта комунига.
                                                                                   
   Досущ наречница наричам: ”Нека

    Любов и Мир да има до Амина!”,

    че струва ли си сам и зъл, човекът

    пътечката си земна да измине?
                            Десислава Маркова

неделя, 10 юни 2012 г.

за мюзикъла "Българи от старо време"

      Преди два дни гледах постановката на Старозагорската опера "Българи от старо време" с постановчик Николай Априлов. Бях много разочарована.Излизайки си мислех, че не ми се живее в такава чалгаджийска държава, но отваряйки сайта на Народната опера (там също я играят с други артисти, но със същия постановчик) видях подобни на моите размисли и разбрах, че има и други мислещи хора. Артистите бяха добри, музиката чудесна, но от епохата , от старото време имаше много малко. Съвременни лафове разсмиваха голяма част от публиката, хаджи Генчо (Руслан Мъйнов) и дядо Либен (Стефан Рядков) бяха едни карикатури, разменящи си нецензурни слова. Кой дава право на господин Априлов да дописва либретото, слава на Бога че не е решил да досъчинява и музиката.
    Не си излязох само от уважение към певците и танцьорите от ансамбъл "Загоре", които бяха добри, но съм решила да си излизам от постановки, които не ми харесват, защото трябва да реагираме срещу все по разширяващата се простотия.

четвъртък, 7 юни 2012 г.

за народната шевица - отново

  Още в началото искам да уточня, че не съм специалист етнолог или нещо подобно, всичките ми  мисли са продиктувани от дълбокото ми възхищение от народните занаяти .
  По време на Празника на розата в Казанлък бях сложила малка сергийка на така наречения "Базар на занаятите"  където излагах предимно щевици в рамки и като картички. Няма да коментирам продажбите, а по скоро наблюденията си за времето прекарано на улицата. Окончателно се убедих, че масата от хората нямат усет и очи за красивото и истински стойностното, толкова сме заляти от кич и пластмаса, че ако не се стреснем скоро ще се удавим и няма да има връщане. И въпроса не е до обедняването, а в подмяната на истинските неща с имитации. Нашите прадеди не са били по богати, дори реално погледнато са живяли в оскъдица, но са създали прекрасни образци на керамични съдове, носии, посуда и др.
Това са кукли,подобни на тия с които са си играли нашите баби
 В никакъв случай не искам да поучавам някого, но често не си даваме сметка какви послания отправяме към децата си
( сядайки с детето да ушиеш заедно една проста парцалена кукла ти възпитаваш в него уважение към труда, усет към красивото, как да я направиш по красива и нагиздена и не на последно място уважение към традицията.)
А това е всеизвестната Барби

  
Много се изписа и много снимки се появиха в нета по повод на меко казано                                
лошия вкус на абитуриентките тази година, но аз мисля, че тепърва нещата ще стават по неприятни и това са последствията от  Барби и чалга културата. И ако искаме нещата да тръгнат към по добро е наложително да се започнат малки стъпки от сега. И не са виновни хората, разглеждани като обща маса, нещата трябва да започнат от държавата, от образованието. Не е жизнено важно дали един випусник ще знае формулата на содата например, но той трябва да познава историята на народа си, неговите традиции и обичаи, неговите големи имена в литературата и науката.
   Японците имат много хубава поговорка "Ако искаш да осигуриш живота си за година напред - сей ориз, ако искаш да го осигуриш за 10 години - отглеждай дървета, ако искаш да го осигуриш за 100 години - възпитавай хора."
    Ровейки се в нета открих голямата прилика между нашата шевица и чувашката.


Република Чувашия е субект на Руската Федерация и е разположена в източната част на Руската равнина, в по-голямата си част на десния бряг на р. Волга. Част е от Приволжския федерален окръг и Волго-Вятски икономически район.
  В центъра на столицата Чебоксари е сложен тоя паметник на орнаментите използвани в чувашките шевици. Много се спори какви са чувашите, дали имаме родствени корени или просто сме били съседни племена (когато държавата ни е била около Волга), който се интересува може да намери доста информация. Специално за шевиците може да погледнете тук:
http://semtomovi.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/17/chii-sa-tiia-shevici.636327
   Но тук оставям споровете на учените, а се замислям за отношението на държавата и възпитанието, но не като досадно назидание , а ненатрапчиво като част от бита и заобикалящата ни среда.
   Напоследък чувам тук там да се споменава "Кодът на българската шевица" , а в Чебоксари са и направили паметник. Ненужно е да се спори каква е "славянска", "българска", "чувашка", "марийска", "Татарска" или нечия друга.  Тя се е смесила от много векове и народи, по важно е че  носи дълбоки корени и вековна мъдрост
   

вторник, 22 май 2012 г.

Това е и моето верую


"Има три неща, за които недей да бързаш да разсъждаваш:
~ за Бога, докато не се утвърдиш във вярата;
~ за чуждите грехове, докато не си спомниш за своите,
~ и за утрешния ден, докато не видиш, че съмва."
Св. Николай Велимирович

любими книги 4

   Може би трябва да озаглавя тази поредица "Любими автори" , а не "Любими книги" защото прочитайки книга която ми харесва се стремя да прочета всичко излязло от автора. Така се случи и с Марио Бенедети.
 През 2009 година в своя дом в Монтевидео (Уругвай) на 89 години умира световноизвестния писател Марио Бенедети. Срещата ми с него стана през 1979 година (книгата е издадена през 1974) с книгата Отсрочката. Историята може да се каже, че е банална - възрастен мъж се влюбва в по млада жена, но е разказана с толкова много любов и проникване в интимния свят на героите, толкова завладяващ е езика на автора, че съпреживяваш живота им и през ум не ти минава да ги осъдиш. Може да се каже, че книгата ме направи по толерантна. Разкрива ти една непозната действителност в далечен Уругвай. Филмът по романа (La tregua ) с режисьор Sergio Renán произведен в Аржентина през 1975 г. е номиниран за Оскар в категорията Чуждоезичен филм.
След тази първа книга купувах всичко, излязло от него и то неизменно ме докосваше : "Благодаря за огъня" , "Пролет с отчупен ъгъл", сборника "Географии", "С носталгия и без носталгия".
   Освен писател Бенедети е поет, драматург, журналист. Незавършил образованието си по финансови причини, той работи от 1949 до 1974 година в ежедневника "Марча", от1949 година е член на редколегията на литературното списание "Нумеро" и пише статии и рецензии и за много други издания. През 1971 година е вече директор на отдела за испано-американска литература  към философския факултет на Републиканския университет в Монтевидео. След военния преврат през 1973 година той е принудан да емигрира  и 12 години живее на различни места - Куба, Палма-де-Майорка, Испания. Много от произведенията му са посветени на този период от живота му, на носталгията и нелекия живот на емигранта.
   Марио Бенедети е широко известен в испаноговорящите страни, получил е множество награди(между които и българската премия "Христо Ботев" през 1985 година.)
  Поезията му е дълбока и изстрадана. Съжалявам, че толкова малко от нея е позната в България. Тук  представям три стихотворения от сборника "Географии" (изд. Народна култура, 1988 г., превод Живка Балтаджиева)
                                      Човечеството е родина
                                        Ябълката е дръвчето
                                        а дръвчето стъклопис
                                        стъклописът е мечта
                                        и мечтата благослов
                                        благословът сее бъдеще
                                        бъдещето е магнит
                                        магнит е родната страна
                                        човечеството е родина

                                       болките са репетиция
                                       за смъртта която иде
                                       и смъртта е само повод
                                       ний да се родим отново
                                       раждането е пътека
                                       тръгнала в бъдъщността
                                       там е моята родина
                                       човечеството е родина

                                       моя памет са очите ти
                                       и са също моят мир
                                       моят мир е и на другите
                                       и не знам дали го искат
                                       тези други тези ние
                                       и останалите други
                                       всички сме една родина
                                       човечеството е родина

                                       масата е всъщност дом
                                       а домът - един прозорец
                                       във стъклото облак плува
                                       но е само сянка той
                                       и небето помътнява
                                       щом е истинско небе
                                       истината е родина
                                       човечеството е родина

                                       аз със кокалести длани
                                       ти с утробата си нежна
                                       аз с началото си славно
                                       ти  със плодната си почва
                                       ти с гърдите твои северни
                                       аз със южните си ласки
                                       сътворяваме родина
                                       човечеството е родина.

                                                 Тъй казват
                                             Тъй казват
                                             за десет години
                                             всичко е друго
                                             там
                                             казват
                                             булевардът е останал без дървета
                                             и кой съм да се съмнявам в това
                                             нима аз не съм без тези дървета
                                             без спомена за тези дървета
                                             които (щом казват да вярвам ли)
                                             вече ги няма там?

                                                  Добрият мрак
                                 Една гола жена във тъмното
                                 блясък излъчва дарява увереност
                                 така че внезапно
                                 ако спре токът
                                 ще бъде достатъчно дори задължително
                                 една жена гола да имаш до себе си
                                 акварелни тогава стават стените
                                 небето просто в рай се превръща
                                 паякът тръпне в своята мрежа
                                 и календарите сочат неделя
                                 и гледат очите щастливи и котешки
                                 гледат не могат да се нагледат
                                 една жена гола гола във тъмното
                                 жена любима или за любене
                                 смъртта прогонва веднъж завинаги.

вторник, 8 май 2012 г.

любими книги 3


"Ако не си дал на хората себе си, нищо не си им дал" - тези думи на шведския лекар и писател Аксел Мунте (1857-1949) биха могли да послужат като мото на цялостната му дейност и творчество.
"Светът се променя - пише той, - но вълшебството си остава."
"He, cвeтът oт мoятa млaдocт изoбщo нe приличa нa ceгaшния... пoнe тaкa ми ce cтрувa. Прeдпoлaгaм, чe и читaтeлитe, зa кoитo книгaтa щe бъдe рaзхoдкa из минaлoтo, изпълнeнa c приключeния, щe бъдaт нa cъщoтo мнeниe.Hикoгa вeчe нямa дa cрeщнeтe бaндити, извършили oceм убийcтвa, кoитo дa ви oтcтъпят пocтeлятa cи. Сфинкcoвe нямa дa ви чaкaт пoд рaзвaлинитe нa вилaтa нa Heрoн в Кaлaбрия. Eдвa ли глутници глaдни вълци c oчи, плaмтящи кaтo въглeнчeтa в мрaкa, щe пoгнaт шeйнaтa ви пo зaмръзнaлoтo eзeрo в Лaплaндия."
    Книгата я купих през 1987 година и ме грабна още с първата страница. Книга за пътя и постоянството в постигането на една мечта.
    Аксел Мунте е роден на 31 .10.1857 година в провинциалния шведски град  Оскарсхамн  (Oskarshamn). Баща му е собственик на аптека, а майката се грижи за трите деца. Малкия Аксел много обича животните и често носи в къщи мишки, котки, кучета. През 1984 година той постъпва в Медицинския факултет на  университета в Упсала, след втората година се разболява сериозно, получава белодробно кръвотечение и по лекарско предписание предприема пътуване на юг в Италия. Попаднал на 19 години на остров Капри той се влюбва в острова и замечтава един ден да може да се засели там. Завръщайки се Аксел избира по мекия климат на Франция, където през 1880 завършва медицина в Париж. До края на живота се е благодарен на известния за времето си професор Шарко при когото е провел практиката си в болница Салпетриер. Забележителна е лекарската му кариера в Париж и Рим, където той лекува богати пациети и с изкараните средства помага безвъзмездно на бедните. През 1896 година успява да осъществи голямата  си мечта и купува една от полуразрушените стари вили,строени от император Тиберий  и сам с помощта на местен майстор построява Вила Сан Микеле  разположена на най- високата точка на острова.  Наред с лекуването посвещава свободното си време на разкопки.
 "Най -добрия начин за изграждане на къщата е тя да се руши и да се започва отново, докато окото не подскаже, че всичко е наред.Очите разбират много повече от архитектура, отколкото книгите. Окото е непогрешимо, стига да се осланяш на собственото си зрение, а не на чуждото."
  Аксел Мунте живее на Анакапри до 1943 г. след което до смърта си през 1949 г. живее в кралския дворец  в Стокхолм като личен гост на крал Густав V. Завещава вилата на шведския народ с цел укрепване на връзките между Швеция и Италия.
  Когато четох книгата можех да си представям само красотата на мястото, сега благодарение на мрежата мога  да видя снимки и описания от там. В колекцията му от антични произведения на изкуството влизат уникати подарени от благодарни пациенти и такива купувани в продължение на 40 години от аукциони и частни колекционери.
   Аксел Мунте бил забележителен човек, той лекувал с новаторски за времето си методи, включвайки своето тънко познаване на човешката психика и голямата си любов към хората. Той не е смятял, че книгата му е автобиографична, но в нея има много лични истории, на места се чете като приключенски роман.
   "Легенда за Сан Микеле" е една лирична изповед на човек  с огромен жизнен опит, открито сърце и голям талант. Издадена е през 1929 г.(първо на английски, а после той я превежда на шведски) когато Мунте е на 72 години и веднага предизвиква огромен интерес. Преведена е на много езици. (на български излиза през 1940 г.)

сряда, 25 април 2012 г.

любими книги 2


     Познавах и харесвах поезията на Блага Димитрова още като ученичка.

                                                                            МЕТАМОРФОЗИ
По независещи от мен причини. 
Отдавна не пътувам по света.
Превръщам се в растение -
ръкоположена съм в по-висш ранг.
Вися на нокти върху канари,
из цепки вкопчвам корени,
през сламчица бозая земен сок.
Скосени пластове над пропастта
крепя срещу ерозия
с конвулсни мускули в солена пот.
И голото, пресъхнало небе
бода с високи шипове -
да му прелея от мъзгата кръв.
Неутолимо пия светлина
през всяка пора, зяпнала
като черпак към слънчевия вир.
И вдишвам сълзотворен, давещ смог,
просмуквам го през себе си -
да го издишвам в струйка кислород.
Отровите се утаяват в мен.
И ще гнездят снежинките
в един ръждив, четинест пущинак.
Ще свири вятър в звънкото стебло,
ще ми разнася мъката,
додето за запалки ме сберат.
Ще лумна в огън, ще излитна в дим
и по света развеяна,
свободно ще пътувам с хвойнов дъх.
 1986

ххх
Да бъдеш жена – това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена,
непознала всички тия болки
до една

НАДЕЖДА
Натрупахме опит
като пелин в пълни бъчви -
шупти ферментирал.
Не вярваме в очевидното.
Не очакваме чудото.
Не отговаряме за думите си.
Не принадлежим на себе си.
Не се захласваме по бъдещето.
Едничката ни надежда:
да продупчим бъчвите,
да изтече пелинът,
да попие в земята опитът,
да станем отново деца.
1986


Никак не се боя, че ще ме стъпчат.
Стъпканата трева се превръща в пътека.
ТРЕВА, 1974 г
и много, много други.....
   
       Като студенти ходехме по планините и силно впечатление ни направи книгата  "Лавина" (1971 г.) по която беше направен и едноименният филм. Много ми хареса тогава накъсания и задъхан език, който засилва усещането за атентичност.

"     Ако има съвършенство, няма да има развитие. ...Съвършенството би било връх, край, финален акорд.
      Човекът е стремеж към завършеност. Ако би се завършил, стремежът би изчезнал и човек би престанал да бъде човек, па макар и станал свръхчовек.
      Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си
     Превърни препятствието в опора и трамплин!
     Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.
     Изобщо въпросите дават повече простор. Отговорите ограничават
     Очи в очи с истината за себе си. Това е по-голям ужас от лавината.
     Безбройни стъпки е животът, а пък смъртта — една единствена, която те отвежда най-далеч. Уж тя е странна и нелепа, уж тя е вън от твойта воля, а сам слепец, ти водиш сляпата си смърт. Отрано своя край насочваш. И поотделно всяка твоя стъпка решава целия ти дълъг ход. Не знаеш нищо за смъртта си — къде, кога, каква ще бъде. Но сам си я подготвяш цял живот. И цялото ти поведение е всъщност избор на смъртта ти.
      Не може с твойта смърт друг да умре. Животът ти да е зависим, повтарящ другите, шаблонен, но краят е неповторимо твой. Характерът се очертава едва с последния ти дъх.
Животът чрез смъртта е изразен."             
         Сигурно много хора не помнят как се купуваха хубави книги преди 1989 година. Как ли - просто с връзки. Откакто създадохме отделно семейство винаги сме купували книги. Отначало в град Бяла, Русенско заедно с приятелката ми Людмила ( която беше приятелка с книжарките и те и се обаждаха, когато зареждаха книжарницата ) и често  с малките си деца стояхме на опашка ( нещо невиждано сега - опашка за книги) и когато влезехме трябваше да се ориентираме бързо, защото търсените книги ги доставяха само в няколко екземпляра. Така успях да се сдобия с някои книги между които и "Лице" (1981г.) на Блага Димитрова, която бе  забранена и изтеглена от пазара.
    Романът "Лице"  за онова време беше нещо ново и различно. Героите са трима - преподавателка по диамат ( диалектически материализъм) , бивш военен и изключен като неблагонадежден студент и един стаен фикус, който съпреживява болките и радостите на стопанката си в малката гарсониера. И макар че действието се отнася за края на петдесетте години, в книгата става въпрос за подмяната на идеалите на искрено вярващите в свободата и братството комунисти. В живота съм се срещала с такива хора, те бяха запазили чистотата си и приемаха фалша и лицемерието като дълбока лична драма. Добре познавах и обявените за неблагонадежни, хората нарочени за врагове.
  Ето малък откъс, който илюстрира защо книгата бе забранена.
  "С  хилядагодишно царство навярно Ръсел е искал да обозначи един свят, който задушава критиката, който сам се провъзгласява за единствено правилен, непоклатим, неподлежащ на промени...Но какво ви става? Сякаш бръквам в окото ви с тези думи!"
  "Не в моето око, а в окото на мъртвите, загинали за тоя свят, бръквате вие с лекомислие и слепота. Съдите за него по външни, епидермални явления. А същността на новото общество трябва да бъде критика, саморегулация, саморазвитие, самоусъвършенствуване..."
   "Трябва, трябва...Вие сте платонистка.Не се съобразявате с действителността, а живеете в абстрактния свят на идеите!"
   "Кой е платонист? Вие, че превръщате действителността около нас в тъмен свят на сенките. Очернител! Чернохулник!"
   "Вие сте специалисти  да лепите по челото на опонента си етикети, които той не може да изтрие дори да одере кожата си!"
   "Има ли по убийствен етикет от този, който вие, студентите, сте ми лепнали: догматичка?"
    Това е книга - полемика, сблъсък на два мирогледа и две коренно противоположни житейски съдби, книга, която и в днешното променено време  провокира размисли за верността и отговорността пред себе си и обществото.

колие " Розов аромат" дължина 60 см.


сряда, 18 април 2012 г.

легенда за билките

                                               фото Александър Иванов
   Една стара българска легенда, взета от книгата  "По няколко думи" ( за занаятите, билкарството и поверията на българския народ)
 с автор Цани Гинчев.
    Направил Господ човека от кал и преди да му вдъхне душа го оставил да засъхне. През нощта дошъл дяволът и като видял чудното Божие творение, побеснял от завист, взел една пръчка и нея здраво го надупчил. Сутринта Господ разбрал каква е работата, но вместо да прави друго тяло той накъсал различни треви, с тях запълнил дупките и после ги замазал с кал. След като вдъхнал душа на човека, изправил го на крака и му казал:
   - Щом те заболи някъде тялото, набери от тези треви и се лекувай. От тях ще пиеш, с тях ще се миеш, с тях ще се пушиш и с тях ще си превързваш раните.  Първият човек Адам познавал билките и изпълнявал Божиите заръки, но оттогава  изтекло много време и в днешните забързани дни рядко се сещаме за аптеката в градината ни.

   Има и една подобна китайска легенда:
  Имало едно време стар билкар, който имал ученици. Веднъж той ги завел в планината и им  поръчал да му донесат трева, която няма лечебен ефект.  В края на деня се прибрали всички ученици с по няколко растения с изключение на един. На третия ден много изморен се върнал и последния ученик, но ръцете му били празни. "Извинявай учителю - казал той - но не успях да намеря нито една тревичка, която да не лекува някоя болест." Зарадвал се стария учител и отговорил: " Не тъжи, само ти от всички успя да издържиш изпита"

вторник, 17 април 2012 г.

Хайга 1


     Хайга в буквален превод означава хайку рисунка ( "хай"- стих хайку и "га" - картина).
Хайку според Уикипедия  - Ха̀йку (на японски: 俳句) или хо̀кку (発句) е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.
Отличава се с изключително кратко изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.

    за подробности виж: http://liternet.bg/publish20/sv_hristova/hajga.htm




  Тук съм сложила нещо, което ми носи настроение.
  Снимката е на съпруга ми Александър Иванов ( http://alexanderivanov.com/ ), а текста мой.












с любов за всички


четвъртък, 12 април 2012 г.

любими книги 1

  Някога в младостта бях прочела една мисъл, че на човек през живота са нужни 10 книги, но за да ги открие трябва да прочете 10000. Оттогава попълвам и пренареждам моя си списък  и ще се опитам да представя някои от  любимите си книги.
   В детството ми в Русе пред къщата имаше поляна с борове и ниска жълта постройка в единия край -библиотеката (сега там има спортна зала). След като се научих да чета станах редовен посетител. Четях много, уроците поизоставаха и се криех с фенерче под завивките. В 7 и 8 клас с приятелката ми Димитрина с часове се изпращахме след училище и си разказвахме книги. Въпреки това не обичах литературата като предмет, не ми харесваше да наизустявам писанията на мастити критици, да ми казват какво трябва да чувствам и мисля. В гимназията щях да се явя на матура, ако на учителката ни не и беше хрумнала идеята да напишем на изпроводяк свободни съчинения върху любим поет  и писател. Аз се опитвах и сама да писателствам , но плахите опити давах да чете само баба ми Ели. Съчиненията върху поезията на Елисавета Багряна и върху Малкият принц ми донесоха две шестици и откачих матурата. Така хронологично първата книга, която силно ми повлия бе Малкият принц. Подариха ми я, когато бях на 10 години, тогава не я харесах особено, но по късно я препрочетох и простичката и житейска мъдрост ме грабна.
Малкият принц -звездното дете, дошло да ни научи на любов, грижа и мъдрост.
„ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“
  „Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”
„ Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“
„ Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“

Антоан дьо Сент-Екзюпери(Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry), (1900-1944) е роден в град Лион, Франция в благородническо семейство и в живота е не само аристократ по рождение , но и по дух. От малък привлечен от авиацията, през 1921 година получава пилотски диплом. Лети малко във военната, после в гражданската авиация между Франция и Африка, после в Южна Америка. Няколко пъти катастрофирал, той помага на свои колеги за което през 1930 г. става Кавалер на Почетния легион. През 1935 г. неговит самолет с навигатор Андре Прево се разбива в пустиннята Сахара и те са спасени след четири дни от бедуини. Въз основа на тези преживявания се ражда и Малкият принц, който Екзюпери пише през 1942 година в един хотел в Ню Йорк, когато се чувства много самотен. "Светът на спомените от детинство, на нашия език и на нашите игри винаги ще ми се струва безнадеждно по истински от всеки друг." - писал Антоан на майка си.