картичка с макове

пиано

Тук може да видите изпълнението на внука Сашко
http://www.youtube.com/watch?v=Khhh2rvyonI&feature=share

Еньовден или раждането на Йоан Кръстител

фотография А.Иванов

Честит Еньовден на всички                                    


Усмихват се на билките душите:

дъхти на мента, мащерка и риган…

Седемдесет и седем стръка сплитам

  дорде петли закукуригат.

  Тогава скачам в тънката си риза

  и с Еньовата китка до гърдите

   при спящата си челяд влизам -

  с роса да я попръскам по очите.

   Да бягат уроки и болести далече
                                                                                   
  и нивга зло да я не стига!

   Огнището закичвам с бяла млечка,

   през прага хвърлям жълта комунига.
                                                                                   
   Досущ наречница наричам: ”Нека

    Любов и Мир да има до Амина!”,

    че струва ли си сам и зъл, човекът

    пътечката си земна да измине?
                            Десислава Маркова

за мюзикъла "Българи от старо време"

      Преди два дни гледах постановката на Старозагорската опера "Българи от старо време" с постановчик Николай Априлов. Бях много разочарована.Излизайки си мислех, че не ми се живее в такава чалгаджийска държава, но отваряйки сайта на Народната опера (там също я играят с други артисти, но със същия постановчик) видях подобни на моите размисли и разбрах, че има и други мислещи хора. Артистите бяха добри, музиката чудесна, но от епохата , от старото време имаше много малко. Съвременни лафове разсмиваха голяма част от публиката, хаджи Генчо (Руслан Мъйнов) и дядо Либен (Стефан Рядков) бяха едни карикатури, разменящи си нецензурни слова. Кой дава право на господин Априлов да дописва либретото, слава на Бога че не е решил да досъчинява и музиката.
    Не си излязох само от уважение към певците и танцьорите от ансамбъл "Загоре", които бяха добри, но съм решила да си излизам от постановки, които не ми харесват, защото трябва да реагираме срещу все по разширяващата се простотия.

за народната шевица - отново

  Още в началото искам да уточня, че не съм специалист етнолог или нещо подобно, всичките ми  мисли са продиктувани от дълбокото ми възхищение от народните занаяти .
  По време на Празника на розата в Казанлък бях сложила малка сергийка на така наречения "Базар на занаятите"  където излагах предимно щевици в рамки и като картички. Няма да коментирам продажбите, а по скоро наблюденията си за времето прекарано на улицата. Окончателно се убедих, че масата от хората нямат усет и очи за красивото и истински стойностното, толкова сме заляти от кич и пластмаса, че ако не се стреснем скоро ще се удавим и няма да има връщане. И въпроса не е до обедняването, а в подмяната на истинските неща с имитации. Нашите прадеди не са били по богати, дори реално погледнато са живяли в оскъдица, но са създали прекрасни образци на керамични съдове, носии, посуда и др.

Това са кукли,подобни на тия с които са си играли нашите баби

 В никакъв случай не искам да поучавам някого, но често не си даваме сметка какви послания отправяме към децата си
( сядайки с детето да ушиеш заедно една проста парцалена кукла ти възпитаваш в него уважение към труда, усет към красивото, как да я направиш по красива и нагиздена и не на последно място уважение към традицията.)

А това е всеизвестната Барби

  

Много се изписа и много снимки се появиха в нета по повод на меко казано                                
лошия вкус на абитуриентките тази година, но аз мисля, че тепърва нещата ще стават по неприятни и това са последствията от  Барби и чалга културата. И ако искаме нещата да тръгнат към по добро е наложително да се започнат малки стъпки от сега. И не са виновни хората, разглеждани като обща маса, нещата трябва да започнат от държавата, от образованието. Не е жизнено важно дали един випусник ще знае формулата на содата например, но той трябва да познава историята на народа си, неговите традиции и обичаи, неговите големи имена в литературата и науката.
   Японците имат много хубава поговорка "Ако искаш да осигуриш живота си за година напред - сей ориз, ако искаш да го осигуриш за 10 години - отглеждай дървета, ако искаш да го осигуриш за 100 години - възпитавай хора."
    Ровейки се в нета открих голямата прилика между нашата шевица и чувашката.

Република Чувашия е субект на Руската Федерация и е разположена в източната част на Руската равнина, в по-голямата си част на десния бряг на р. Волга. Част е от Приволжския федерален окръг и Волго-Вятски икономически район.
  В центъра на столицата Чебоксари е сложен тоя паметник на орнаментите използвани в чувашките шевици. Много се спори какви са чувашите, дали имаме родствени корени или просто сме били съседни племена (когато държавата ни е била около Волга), който се интересува може да намери доста информация. Специално за шевиците може да погледнете тук:
http://semtomovi.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/17/chii-sa-tiia-shevici.636327
   Но тук оставям споровете на учените, а се замислям за отношението на държавата и възпитанието, но не като досадно назидание , а ненатрапчиво като част от бита и заобикалящата ни среда.
   Напоследък чувам тук там да се споменава "Кодът на българската шевица" , а в Чебоксари са и направили паметник. Ненужно е да се спори каква е "славянска", "българска", "чувашка", "марийска", "Татарска" или нечия друга.  Тя се е смесила от много векове и народи, по важно е че  носи дълбоки корени и вековна мъдрост
   

колие "Златна есен"