понеделник, 12 декември 2016 г.

Нещо за душата

Умира бавно този,
който не пътува,
и този, който не чете,
и  който музика не слуша,
и който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
който себеуважението си погубва,
и този, който никому за нищо не е помагал.

Умира бавно този,
който с непознатите избягва да говори,
и който, роб на навиците стари,
върви по пътища еднакви всеки ден,
и който никога не е сменил занятие,
и този, който никога не е рискувал
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
който избягва всякакво вълнение
и крие вихъра от чувства и емоции,
а с тях се връща блясъкът в очите ни
и се лекуват наранените сърца.

Умира бавно този,
който никога не сменя курса,
щом е нещастен в работата си и в любовта,
и този, който не рискува нищо,
за да последва своята мечта,
и този, който, па макар веднъж в живота,

не е загърбил здравия си разум.
Живей сега!
Рискувай още днес! 
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не се лишавай от това да си щастлив!
Марта Мадейрос

четвъртък, 8 декември 2016 г.

сувенири с малки шевици



Малки бродерийки с мотиви от шевици поставени върху дървени подложки с размер 10 х 10 см. с възможност за окачване.  Подходящи за подарък.
А това е обратната страна.


сряда, 9 март 2016 г.

Колие "Слънчев ден"

Колие, дължина на шнура 55 см. ,изработено от полимерна глина,пластмасови,стъклени и дървени мъниста.

вторник, 8 март 2016 г.

Синьо небе 2

Дължина 64 см. Материали : полимерна глина, шнур плетен в техника макраме,

Синьо небе

  От известно време съм увлечена от полимерната глина и изработването на бижута от нея.
 Засега повече експериментирам и уча различни техники.
  Един от първите ми опити :
 
Дължина на колието 58 см.

      Всъщност  първите ми опити бяха преди повече от година, но резултатът беше плачевен,аз опаковах глината и се отказах. Това лято моя приятелка, Здравка Стоева ми показа нещата, които изработва и които са много хубави. През зимните дни, главно от нямане какво да правя
реших пак да опитам с полимерната глина. Старата се беше повтвърдила и се работеше трудно, но купих няколко нови цвята  и макар че има още какво да се желае, не ме е много срам да покажа някои нещица.  Сега, с настъпването на пролетта, имам много работа по градината и къщата и сигурно за хобитата ще остава по малко време.