картичка с мотив народна бродерия -осемлъчева звезда, размер 10х15 см.

    Още от древни времена хората са се изразявали чрез символи, които са поставяли върху съдовете, дрехите си, сечивата си, било за да се предпазят от злите сили, било за да предизвикат късмет, любов или закрила от боговете. Най- разпространения символ безпорно е кръстът. Звездата е друг много разпространен символ на вечността, на високите цели и идеали.
Счита се, че всеки човек има своя звезда, която се ражда и умира заедно с него ( според Платон душата на човек идва от звездите и после се връща пак там). Въздействието на звездите върху съдбите е в основата на астрологията. Звездата се асоциира с нощта, но и въплъщава силата на духа против силите на тъмнината. В шумерската клинопис знака осемлъчева звезда има значението на "небе", "Бог",също е символ на богинята Инана.(Ищар при акадските народи -богиня на плодородието, любовта, секса ), символ и на планетата Венера. . Също така звездата е свързана с идеята за множественост, за организация и ред.
Значението на звездата като символ е в зависимост от броя на лъчите, формата, цвета.
Осемлъчевия знак се е получил от съчетаванета на два кръста (такъв например е флагът на Великобритания.) В древна Индия осемлъчевата звезда е символ на съединението на мъжкото и женското начало, като заедно с това осемте направления на хоризонта се свързвали с осемте бога, които наричали "стражите на света". Светилището на Перун в гр.Киев (Украйна)  е било обкръжено с осем огъня по направление на четерите посоки на хоризонта и четири промеждутъчни.
 В по-късни времена осемлъчевата звезда започва да се нарича Витлеемска или Рождественска звезда и започва да се идентифицира с образа на Богородица.
 В българските шевици двойният кръст, показващ осемте най- важни слънчеви позиции- слънцестоенията,равноденствията и четирите междинни позиции   се нарича елбетица.

 В Русия  този кръст се нарича български. 
   По нататък ще публикувам и други мотиви с българската елбетица.