любими книги 2

     Познавах и харесвах поезията на Блага Димитрова още като ученичка.

                                                                            МЕТАМОРФОЗИ

По независещи от мен причини. 

Отдавна не пътувам по света.

Превръщам се в растение -

ръкоположена съм в по-висш ранг.

Вися на нокти върху канари,

из цепки вкопчвам корени,

през сламчица бозая земен сок.

Скосени пластове над пропастта

крепя срещу ерозия

с конвулсни мускули в солена пот.

И голото, пресъхнало небе

бода с високи шипове -

да му прелея от мъзгата кръв.

Неутолимо пия светлина

през всяка пора, зяпнала

като черпак към слънчевия вир.

И вдишвам сълзотворен, давещ смог,

просмуквам го през себе си -

да го издишвам в струйка кислород.

Отровите се утаяват в мен.

И ще гнездят снежинките

в един ръждив, четинест пущинак.

Ще свири вятър в звънкото стебло,

ще ми разнася мъката,

додето за запалки ме сберат.

Ще лумна в огън, ще излитна в дим

и по света развеяна,

свободно ще пътувам с хвойнов дъх.

 1986

ххх

Да бъдеш жена – това е болка.

Когато ставаш девойка, боли.

Когато ставаш любима, боли.

Когато ставаш майка, боли.

Но най-непоносима на земята

е болката да си жена,

непознала всички тия болки

до една…

НАДЕЖДА

Натрупахме опит

като пелин в пълни бъчви -

шупти ферментирал.

Не вярваме в очевидното.

Не очакваме чудото.

Не отговаряме за думите си.

Не принадлежим на себе си.

Не се захласваме по бъдещето.

Едничката ни надежда:

да продупчим бъчвите,

да изтече пелинът,

да попие в земята опитът,

да станем отново деца.

1986

Никак не се боя, че ще ме стъпчат.

Стъпканата трева се превръща в пътека.

ТРЕВА, 1974 г

и много, много други.....

   
       Като студенти ходехме по планините и силно впечатление ни направи книгата  "Лавина" (1971 г.) по която беше направен и едноименният филм. Много ми хареса тогава накъсания и задъхан език, който засилва усещането за атентичност.

"     Ако има съвършенство, няма да има развитие. ...Съвършенството би било връх, край, финален акорд.
      Човекът е стремеж към завършеност. Ако би се завършил, стремежът би изчезнал и човек би престанал да бъде човек, па макар и станал свръхчовек.
      Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си
     Превърни препятствието в опора и трамплин!
     Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.
     Изобщо въпросите дават повече простор. Отговорите ограничават
     Очи в очи с истината за себе си. Това е по-голям ужас от лавината.
     Безбройни стъпки е животът, а пък смъртта — една единствена, която те отвежда най-далеч. Уж тя е странна и нелепа, уж тя е вън от твойта воля, а сам слепец, ти водиш сляпата си смърт. Отрано своя край насочваш. И поотделно всяка твоя стъпка решава целия ти дълъг ход. Не знаеш нищо за смъртта си — къде, кога, каква ще бъде. Но сам си я подготвяш цял живот. И цялото ти поведение е всъщност избор на смъртта ти.
      Не може с твойта смърт друг да умре. Животът ти да е зависим, повтарящ другите, шаблонен, но краят е неповторимо твой. Характерът се очертава едва с последния ти дъх.
Животът чрез смъртта е изразен."             
         Сигурно много хора не помнят как се купуваха хубави книги преди 1989 година. Как ли - просто с връзки. Откакто създадохме отделно семейство винаги сме купували книги. Отначало в град Бяла, Русенско заедно с приятелката ми Людмила ( която беше приятелка с книжарките и те и се обаждаха, когато зареждаха книжарницата ) и често  с малките си деца стояхме на опашка ( нещо невиждано сега - опашка за книги) и когато влезехме трябваше да се ориентираме бързо, защото търсените книги ги доставяха само в няколко екземпляра. Така успях да се сдобия с някои книги между които и "Лице" (1981г.) на Блага Димитрова, която бе  забранена и изтеглена от пазара.
    Романът "Лице"  за онова време беше нещо ново и различно. Героите са трима - преподавателка по диамат ( диалектически материализъм) , бивш военен и изключен като неблагонадежден студент и един стаен фикус, който съпреживява болките и радостите на стопанката си в малката гарсониера. И макар че действието се отнася за края на петдесетте години, в книгата става въпрос за подмяната на идеалите на искрено вярващите в свободата и братството комунисти. В живота съм се срещала с такива хора, те бяха запазили чистотата си и приемаха фалша и лицемерието като дълбока лична драма. Добре познавах и обявените за неблагонадежни, хората нарочени за врагове.
  Ето малък откъс, който илюстрира защо книгата бе забранена.
  "С  хилядагодишно царство навярно Ръсел е искал да обозначи един свят, който задушава критиката, който сам се провъзгласява за единствено правилен, непоклатим, неподлежащ на промени...Но какво ви става? Сякаш бръквам в окото ви с тези думи!"
  "Не в моето око, а в окото на мъртвите, загинали за тоя свят, бръквате вие с лекомислие и слепота. Съдите за него по външни, епидермални явления. А същността на новото общество трябва да бъде критика, саморегулация, саморазвитие, самоусъвършенствуване..."
   "Трябва, трябва...Вие сте платонистка.Не се съобразявате с действителността, а живеете в абстрактния свят на идеите!"
   "Кой е платонист? Вие, че превръщате действителността около нас в тъмен свят на сенките. Очернител! Чернохулник!"
   "Вие сте специалисти  да лепите по челото на опонента си етикети, които той не може да изтрие дори да одере кожата си!"
   "Има ли по убийствен етикет от този, който вие, студентите, сте ми лепнали: догматичка?"
    Това е книга - полемика, сблъсък на два мирогледа и две коренно противоположни житейски съдби, книга, която и в днешното променено време  провокира размисли за верността и отговорността пред себе си и обществото.