През 2009 година в своя дом в Монтевидео (Уругвай) на 89 години умира световноизвестния писател Марио Бенедети. Срещата ми с него стана през 1979 година (книгата е издадена през 1974) с книгата Отсрочката. Историята може да се каже, че е банална - възрастен мъж се влюбва в по млада жена, но е разказана с толкова много любов и проникване в интимния свят на героите, толкова завладяващ е езика на автора, че съпреживяваш живота им и през ум не ти минава да ги осъдиш. Може да се каже, че книгата ме направи по толерантна. Разкрива ти една непозната действителност в далечен Уругвай. Филмът по романа (La tregua ) с режисьор Sergio Renán произведен в Аржентина през 1975 г. е номиниран за Оскар в категорията Чуждоезичен филм.
След тази първа книга купувах всичко, излязло от него и то неизменно ме докосваше : "Благодаря за огъня" , "Пролет с отчупен ъгъл", сборника "Географии", "С носталгия и без носталгия".
Освен писател Бенедети е поет, драматург, журналист. Незавършил образованието си по финансови причини, той работи от 1949 до 1974 година в ежедневника "Марча", от1949 година е член на редколегията на литературното списание "Нумеро" и пише статии и рецензии и за много други издания. През 1971 година е вече директор на отдела за испано-американска литература към философския факултет на Републиканския университет в Монтевидео. След военния преврат през 1973 година той е принудан да емигрира и 12 години живее на различни места - Куба, Палма-де-Майорка, Испания. Много от произведенията му са посветени на този период от живота му, на носталгията и нелекия живот на емигранта.
Марио Бенедети е широко известен в испаноговорящите страни, получил е множество награди(между които и българската премия "Христо Ботев" през 1985 година.)
Поезията му е дълбока и изстрадана. Съжалявам, че толкова малко от нея е позната в България. Тук представям три стихотворения от сборника "Географии" (изд. Народна култура, 1988 г., превод Живка Балтаджиева)
Човечеството е родина
Ябълката е дръвчето
а дръвчето стъклопис
стъклописът е мечта
и мечтата благослов
благословът сее бъдеще
бъдещето е магнит
магнит е родната страна
човечеството е родина
болките са репетиция
за смъртта която иде
и смъртта е само повод
ний да се родим отново
раждането е пътека
тръгнала в бъдъщността
там е моята родина
човечеството е родина
моя памет са очите ти
и са също моят мир
моят мир е и на другите
и не знам дали го искат
тези други тези ние
и останалите други
всички сме една родина
човечеството е родина
масата е всъщност дом
а домът - един прозорец
във стъклото облак плува
но е само сянка той
и небето помътнява
щом е истинско небе
истината е родина
човечеството е родина
аз със кокалести длани
ти с утробата си нежна
аз с началото си славно
ти със плодната си почва
ти с гърдите твои северни
аз със южните си ласки
сътворяваме родина
човечеството е родина.
Тъй казват
Тъй казват
за десет години
всичко е друго
там
казват
булевардът е останал без дървета
и кой съм да се съмнявам в това
нима аз не съм без тези дървета
без спомена за тези дървета
които (щом казват да вярвам ли)
вече ги няма там?
Добрият мрак
Една гола жена във тъмното
блясък излъчва дарява увереност
така че внезапно
ако спре токът
ще бъде достатъчно дори задължително
една жена гола да имаш до себе си
акварелни тогава стават стените
небето просто в рай се превръща
паякът тръпне в своята мрежа
и календарите сочат неделя
и гледат очите щастливи и котешки
гледат не могат да се нагледат
една жена гола гола във тъмното
жена любима или за любене
смъртта прогонва веднъж завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар