Моята градина

Тази година плодовете от градината са разкошни защото ги гледаме с любов.

А това е физалис  (мехунка Physalis alkekengi. - с червените шушулки, а белите - перуански  Physalis peruviana)И на двата вида се консумира плодчето, което е скрито вътре. Отглеждането му не е трудно, вкусът му е сладко кисел.

 

Основно действие: Диуретично и противовъзпалително.

  Експериментални и клинични данни: Основното действие на билката се дължи най-вероятно на съдържащите се в мехунката комплекс от вещества, червеното багрило кроптотоксин и зеаксантин, горчивото вещество физалин, комплекс от органични киселини, млечна, ябълчна, винена, а също така и на значителното съдържание на аскорбинова киселина. В коренището на билката е установено присъствието на алкалоида тиоглоил окситропин. Целият комплекс от съставки наред с диуретичното си действие оказва и определено противовъзпалително действие.

  Емпирични данни: Българската народна медицина препоръчва плодчетата на билката при заболявания на черния дроб, протичащи с жълтеница и асцит. Външно се прилагат компреси с извлек от листата на растението при ревматизъм, заболявания на ставите. Запарка от листата на билката се препоръчва за жабурене при зъбобол. Във ветеринарната медицина се прилагат плодчетата, смесени с храната на свинете срещу заболяването „гърлица"

   Съдържание: Плодовете съдържат горчивото вещество физалин, каротиноида физалиен, витамин С (46 мг%), кверцетин, дъбилни вещества, кафеена, ферулова, синапена киселина, пектини, слузи, захари, тлъсто масло.

   Надземната част съдържа сапонини, 0,12% каротиноиди, флавоноиди, дъбилни и слузни вещества. От чашелистчетата са изолирани стероидите физалин А и физалин В. От коренището е изолиран алкалоидът тиглоил окситропин.

   Нежелани ефекти: Независимо от обстоятелството, че не се съобщават данни за странични и токсични ефекти, трябва да се помни, че мехунката е билка от семейството на картофовите, а тези билки съдържат вещества с изразена токсичност. В тази връзка трябва да се отбележи, че някои представители от семейството Solanaceae (напр. Solanum dulcamara) са изходни продукти за получаването на съединения със стероидна структура и оттук може да се предположи, че противовъзпалителното действие на мехунката се дължи на съдържащи се в нея, макар и досега неизяснени, съединения със стероидна структура.

Начин на приложение: От плодчетата се изготвя отвара по следния начин: 15 - 30 сухи плодчета се заливат с 500 мл вряща вода и се варят в продължение на 5 минути; така изготвената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Препоръчва се освен това ежедневното консумиране на 10 - 15 пресни плодчета или изпиването на 20 мл сок, изстискан от пресни плодове.

Забележка -да се употребяват само плодчетата защото в обвивката има вещества с токсично действие.

(от http://bilki.bg)

Малко селско безвремие

  Сега е усилно време по селата и ние ходим почти всеки ден до нашето село -с.Дунавци, на 10 км. от Казанлък. Работата със земята ме успокоява ( ако е с мярка, а ние често така се уморяваме, че името си не можем да кажем). Но тези дни намерихме време и да се насладим на толкова хубавото време.

   Тези глухарчета! Толкова са красиви и такива неприятности ми създават докато  изчистя мястото за сеене.

Еньовден или раждането на Йоан Кръстител

фотография А.Иванов

Честит Еньовден на всички                                    


Усмихват се на билките душите:

дъхти на мента, мащерка и риган…

Седемдесет и седем стръка сплитам

  дорде петли закукуригат.

  Тогава скачам в тънката си риза

  и с Еньовата китка до гърдите

   при спящата си челяд влизам -

  с роса да я попръскам по очите.

   Да бягат уроки и болести далече
                                                                                   
  и нивга зло да я не стига!

   Огнището закичвам с бяла млечка,

   през прага хвърлям жълта комунига.
                                                                                   
   Досущ наречница наричам: ”Нека

    Любов и Мир да има до Амина!”,

    че струва ли си сам и зъл, човекът

    пътечката си земна да измине?
                            Десислава Маркова

легенда за билките

                                               фото Александър Иванов

   Една стара българска легенда, взета от книгата  "По няколко думи" ( за занаятите, билкарството и поверията на българския народ)
 с автор Цани Гинчев.
    Направил Господ човека от кал и преди да му вдъхне душа го оставил да засъхне. През нощта дошъл дяволът и като видял чудното Божие творение, побеснял от завист, взел една пръчка и нея здраво го надупчил. Сутринта Господ разбрал каква е работата, но вместо да прави друго тяло той накъсал различни треви, с тях запълнил дупките и после ги замазал с кал. След като вдъхнал душа на човека, изправил го на крака и му казал:
   - Щом те заболи някъде тялото, набери от тези треви и се лекувай. От тях ще пиеш, с тях ще се миеш, с тях ще се пушиш и с тях ще си превързваш раните.  Първият човек Адам познавал билките и изпълнявал Божиите заръки, но оттогава  изтекло много време и в днешните забързани дни рядко се сещаме за аптеката в градината ни.

   Има и една подобна китайска легенда:
  Имало едно време стар билкар, който имал ученици. Веднъж той ги завел в планината и им  поръчал да му донесат трева, която няма лечебен ефект.  В края на деня се прибрали всички ученици с по няколко растения с изключение на един. На третия ден много изморен се върнал и последния ученик, но ръцете му били празни. "Извинявай учителю - казал той - но не успях да намеря нито една тревичка, която да не лекува някоя болест." Зарадвал се стария учител и отговорил: " Не тъжи, само ти от всички успя да издържиш изпита"