неделя, 10 декември 2017 г.

Шевица в рамка, антирефлексно стъкло, размер 20 х 20 см., цена 24 лв.

      От 12 до 17 декември ще бъдем със съпруга ми Александър Иванов в НДК, 4 етаж на Панаир на книгата. Ще се радвам да се видим.

събота, 11 ноември 2017 г.

Есенна разходка

   11 ноември. Когато тръгнах сутринта беше много мрачно, но докато пътувах с влака до Карлово малко взе да се прояснява и си стана един чудесен есенен ден.

 Малко снимки от старинната част на града, където  мирно съжителстват  запазено и рушащо се.

В заведението където седнах за чаша кафе имаше невероятно голямо и отрупано с райски ябълки дърво
 Пътят продължаваше нагоре покрай реката с хубава алея покрита с мека жълта шума.
Докато накрая се стигне до ВЕЦ -а и водопада Сучурум
Поглед към планината
Малко преди водопада в дясно започва пътеката към хижите Васил Левски и Балкански рози
До там го дават преход от 3 часа, а аз трябваше вече да се връщам,а и бях с неподходящи за туризъм обувки. Нищо, оставям си го за следващ път, може би напролет.
Снимките са правени със стария ми GSM и не са много качествени, но колкото-толкова.

колиета



Налични колиета с бродерия, дължина 46 см. Цена 15 лв.

вторник, 24 октомври 2017 г.

    Скоро прочетох нещо от Габриел Мистрал (чилийска поетеса и Нобелов лауреат) в http://webstage.bg.
-Обичай красотата - тя е сянката на Бог на земята.
-Красотата трябва да се създава не да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.
А Оскар Уайлд е писал: Красотата е в очите на гледащия.

    Сянката на Бог на земята - красиво казано, но какво е красотата - виждаме ли я? Търсим ли я? Всеки я разбира по различен начин и ако въобще  я търси, я търси на различни места.
( впрочем въпроса за разликата между гледане и виждане  ме занимава от много време)
  Съпругът ми е фотограф и повече от 40 години снима главно природа. Добър е, има нужните познания, има усещане и очи да види красотата, има много почитатели.
Но за мен има едно но - подвластен е на формата - на камъка, водата, пейзажа.
   За мен винаги е била по важна същността на нещата, не формата, а съдържанието. Възхищавам се на хората, които ежедневно си копаят градинката, колкото и малка да е тя, не в преносния, а в истинския смисъл на думата, хората, които се стремят да направят заобикалящия ги свят по-красив за да оставим след нас тая природа по хубава, отколкото сме я заварили.

неделя, 22 октомври 2017 г.

Защо блога ми се казва Звъника

  Преди години работих шест години в Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък - изучавахме билките и създавахме продукти от тях. Много харесвах работата си и хората там и се надявах там да се пенсионирам, но дойде 10 ноември и нещата се обърнаха на 180 градуса. Докато изучавах билките с техните латински наименования много ми харесаха техните народни имена.Ето някои:
  Розмарин - бабин косъм
Мащерка - бабина душица
Ранилист - хайдушка билка
Калина - самодивско дърво
Жълт кантарион - звъника
и като ги четеш ти  става едно топло, домашно.