Новата ми работа, шевица от Софийско, размер на рамката 15 х 20 см., обикновено стъкло, цена 18 лв.

Картичка, размер 15х15 см., цена 8 лв.

Шевица в рамка, антирефлексно стъкло, размер 20 х 20 см., цена 24 лв.

      От 12 до 17 декември ще бъдем със съпруга ми Александър Иванов в НДК, 4 етаж на Панаир на книгата. Ще се радвам да се видим.

Есенна разходка

   11 ноември. Когато тръгнах сутринта беше много мрачно, но докато пътувах с влака до Карлово малко взе да се прояснява и си стана един чудесен есенен ден.

 Малко снимки от старинната част на града, където  мирно съжителстват  запазено и рушащо се.

В заведението където седнах за чаша кафе имаше невероятно голямо и отрупано с райски ябълки дърво

 Пътят продължаваше нагоре покрай реката с хубава алея покрита с мека жълта шума.

Докато накрая се стигне до ВЕЦ -а и водопада Сучурум

Поглед към планината

Малко преди водопада в дясно започва пътеката към хижите Васил Левски и Балкански рози

До там го дават преход от 3 часа, а аз трябваше вече да се връщам,а и бях с неподходящи за туризъм обувки. Нищо, оставям си го за следващ път, може би напролет.

Снимките са правени със стария ми GSM и не са много качествени, но колкото-толкова.

колиета

Налични колиета с бродерия, дължина 46 см. Цена 15 лв.

    Скоро прочетох нещо от Габриел Мистрал (чилийска поетеса и Нобелов лауреат) в http://webstage.bg.
-Обичай красотата - тя е сянката на Бог на земята.
-Красотата трябва да се създава не да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.
А Оскар Уайлд е писал: Красотата е в очите на гледащия.

    Сянката на Бог на земята - красиво казано, но какво е красотата - виждаме ли я? Търсим ли я? Всеки я разбира по различен начин и ако въобще  я търси, я търси на различни места.
( впрочем въпроса за разликата между гледане и виждане  ме занимава от много време)
  Съпругът ми е фотограф и повече от 40 години снима главно природа. Добър е, има нужните познания, има усещане и очи да види красотата, има много почитатели.

Но за мен има едно но - подвластен е на формата - на камъка, водата, пейзажа.
   За мен винаги е била по важна същността на нещата, не формата, а съдържанието. Възхищавам се на хората, които ежедневно си копаят градинката, колкото и малка да е тя, не в преносния, а в истинския смисъл на думата, хората, които се стремят да направят заобикалящия ги свят по-красив за да оставим след нас тая природа по хубава, отколкото сме я заварили.

Защо блога ми се казва Звъника

  Преди години работих шест години в Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък - изучавахме билките и създавахме продукти от тях. Много харесвах работата си и хората там и се надявах там да се пенсионирам, но дойде 10 ноември и нещата се обърнаха на 180 градуса. Докато изучавах билките с техните латински наименования много ми харесаха техните народни имена.Ето някои:
  Розмарин - бабин косъм
Мащерка - бабина душица
Ранилист - хайдушка билка
Калина - самодивско дърво

Жълт кантарион - звъника
и като ги четеш ти  става едно топло, домашно.

Легенда за хризантемата

    Много обичам хризантемите, въпреки че в нашите ширини те се свързват повече с есента и тъгата, в далечна Япония тя е национален символ, символ на императорската власт и на слънцето. Знам няколко легенди, но най-много ми харесва  легендата за хризантемата като  символ на дълбоката обич.
   Живял някога един много строг и жесток император. Той притежавал богати палати и огромна градина с невиждани цветя за която само се говорело. Живяла там и една бедна жена в мир и любов със съпруга си. Внезапно мъжът се разболял и колкото и да се опитвали лекарите не могли да му помогнат, той от ден на ден все повече отпадал. Чула жената, че в императорската градина расте чудно цвете, което помагало при различни болести и макар че знаела, че я грози смъртна опасност , когато се стъмнила се покатерила на оградата и прибягала в градината. Там, огряно от лунната светлина сякаш само светело снежнобялото цвете. Жената бързо го откъснала и побягнала, но изведнъж пред нея се появила стражата и я отвели при императора. "Това цвете е безценно. Как можа да го откъснеш? - прогърмял гласът му. "Моят съпруг е много болен, не мога да го гледам как си отива" - бил тихия отговор.  "Ти вече си го откъснала, но знай че мъжът ти ще живее толкова месеци, колкото са листенцата на цветето." Прибрала се жената и с ужас видяла, че цветето има само 4 листенца. Тогава извадила фибата от големия си кок и  на светлината на свеща започнала да разделя листенцата. На сутринта отнесла цветето на императора. "Грешиш-казала тя -моят съпруг ще живее още много дълго." Трогнал се императора и рекъл "Ти наистина много обичаш съпруга си, както съм рекъл тъй да бъде."

Напоследък много ми харесва да шия малки бродерийки които могат да се монтират на различни места, например върху висулки за колиета.

  Това е новогодишния ми подарък за къщата- слънчев и зареждащ. Купих го като готов комплект от Ани Йовева от групата на Работилница Седянка във Фейсбук за което и благодаря.