Колие Розови мечти

Това е и моето верую

"Има три неща, за които недей да бързаш да разсъждаваш:
~ за Бога, докато не се утвърдиш във вярата;
~ за чуждите грехове, докато не си спомниш за своите,
~ и за утрешния ден, докато не видиш, че съмва."
Св. Николай Велимирович

любими книги 4

   Може би трябва да озаглавя тази поредица "Любими автори" , а не "Любими книги" защото прочитайки книга която ми харесва се стремя да прочета всичко излязло от автора. Така се случи и с Марио Бенедети.
 През 2009 година в своя дом в Монтевидео (Уругвай) на 89 години умира световноизвестния писател Марио Бенедети. Срещата ми с него стана през 1979 година (книгата е издадена през 1974) с книгата Отсрочката. Историята може да се каже, че е банална - възрастен мъж се влюбва в по млада жена, но е разказана с толкова много любов и проникване в интимния свят на героите, толкова завладяващ е езика на автора, че съпреживяваш живота им и през ум не ти минава да ги осъдиш. Може да се каже, че книгата ме направи по толерантна. Разкрива ти една непозната действителност в далечен Уругвай. Филмът по романа (La tregua ) с режисьор Sergio Renán произведен в Аржентина през 1975 г. е номиниран за Оскар в категорията Чуждоезичен филм.
След тази първа книга купувах всичко, излязло от него и то неизменно ме докосваше : "Благодаря за огъня" , "Пролет с отчупен ъгъл", сборника "Географии", "С носталгия и без носталгия".
   Освен писател Бенедети е поет, драматург, журналист. Незавършил образованието си по финансови причини, той работи от 1949 до 1974 година в ежедневника "Марча", от1949 година е член на редколегията на литературното списание "Нумеро" и пише статии и рецензии и за много други издания. През 1971 година е вече директор на отдела за испано-американска литература  към философския факултет на Републиканския университет в Монтевидео. След военния преврат през 1973 година той е принудан да емигрира  и 12 години живее на различни места - Куба, Палма-де-Майорка, Испания. Много от произведенията му са посветени на този период от живота му, на носталгията и нелекия живот на емигранта.
   Марио Бенедети е широко известен в испаноговорящите страни, получил е множество награди(между които и българската премия "Христо Ботев" през 1985 година.)
  Поезията му е дълбока и изстрадана. Съжалявам, че толкова малко от нея е позната в България. Тук  представям три стихотворения от сборника "Географии" (изд. Народна култура, 1988 г., превод Живка Балтаджиева)
                                      Човечеството е родина
                                        Ябълката е дръвчето
                                        а дръвчето стъклопис
                                        стъклописът е мечта
                                        и мечтата благослов
                                        благословът сее бъдеще
                                        бъдещето е магнит
                                        магнит е родната страна
                                        човечеството е родина

                                       болките са репетиция
                                       за смъртта която иде
                                       и смъртта е само повод
                                       ний да се родим отново
                                       раждането е пътека
                                       тръгнала в бъдъщността
                                       там е моята родина
                                       човечеството е родина

                                       моя памет са очите ти
                                       и са също моят мир
                                       моят мир е и на другите
                                       и не знам дали го искат
                                       тези други тези ние
                                       и останалите други
                                       всички сме една родина
                                       човечеството е родина

                                       масата е всъщност дом
                                       а домът - един прозорец
                                       във стъклото облак плува
                                       но е само сянка той
                                       и небето помътнява
                                       щом е истинско небе
                                       истината е родина
                                       човечеството е родина

                                       аз със кокалести длани
                                       ти с утробата си нежна
                                       аз с началото си славно
                                       ти  със плодната си почва
                                       ти с гърдите твои северни
                                       аз със южните си ласки
                                       сътворяваме родина
                                       човечеството е родина.

                                                 Тъй казват
                                             Тъй казват
                                             за десет години
                                             всичко е друго
                                             там
                                             казват
                                             булевардът е останал без дървета
                                             и кой съм да се съмнявам в това
                                             нима аз не съм без тези дървета
                                             без спомена за тези дървета
                                             които (щом казват да вярвам ли)
                                             вече ги няма там?

                                                  Добрият мрак
                                 Една гола жена във тъмното
                                 блясък излъчва дарява увереност
                                 така че внезапно
                                 ако спре токът
                                 ще бъде достатъчно дори задължително
                                 една жена гола да имаш до себе си
                                 акварелни тогава стават стените
                                 небето просто в рай се превръща
                                 паякът тръпне в своята мрежа
                                 и календарите сочат неделя
                                 и гледат очите щастливи и котешки
                                 гледат не могат да се нагледат
                                 една жена гола гола във тъмното
                                 жена любима или за любене
                                 смъртта прогонва веднъж завинаги.

колие " Сумрачно", дължина 52 см.

колие "Нежност", дължина 54 см.

любими книги 3

"Ако не си дал на хората себе си, нищо не си им дал" - тези думи на шведския лекар и писател Аксел Мунте (1857-1949) биха могли да послужат като мото на цялостната му дейност и творчество.
"Светът се променя - пише той, - но вълшебството си остава."
"He, cвeтът oт мoятa млaдocт изoбщo нe приличa нa ceгaшния... пoнe тaкa ми ce cтрувa. Прeдпoлaгaм, чe и читaтeлитe, зa кoитo книгaтa щe бъдe рaзхoдкa из минaлoтo, изпълнeнa c приключeния, щe бъдaт нa cъщoтo мнeниe.Hикoгa вeчe нямa дa cрeщнeтe бaндити, извършили oceм убийcтвa, кoитo дa ви oтcтъпят пocтeлятa cи. Сфинкcoвe нямa дa ви чaкaт пoд рaзвaлинитe нa вилaтa нa Heрoн в Кaлaбрия. Eдвa ли глутници глaдни вълци c oчи, плaмтящи кaтo въглeнчeтa в мрaкa, щe пoгнaт шeйнaтa ви пo зaмръзнaлoтo eзeрo в Лaплaндия."
    Книгата я купих през 1987 година и ме грабна още с първата страница. Книга за пътя и постоянството в постигането на една мечта.
    Аксел Мунте е роден на 31 .10.1857 година в провинциалния шведски град  Оскарсхамн  (Oskarshamn). Баща му е собственик на аптека, а майката се грижи за трите деца. Малкия Аксел много обича животните и често носи в къщи мишки, котки, кучета. През 1984 година той постъпва в Медицинския факултет на  университета в Упсала, след втората година се разболява сериозно, получава белодробно кръвотечение и по лекарско предписание предприема пътуване на юг в Италия. Попаднал на 19 години на остров Капри той се влюбва в острова и замечтава един ден да може да се засели там. Завръщайки се Аксел избира по мекия климат на Франция, където през 1880 завършва медицина в Париж. До края на живота се е благодарен на известния за времето си професор Шарко при когото е провел практиката си в болница Салпетриер. Забележителна е лекарската му кариера в Париж и Рим, където той лекува богати пациети и с изкараните средства помага безвъзмездно на бедните. През 1896 година успява да осъществи голямата  си мечта и купува една от полуразрушените стари вили,строени от император Тиберий  и сам с помощта на местен майстор построява Вила Сан Микеле  разположена на най- високата точка на острова.  Наред с лекуването посвещава свободното си време на разкопки.
 "Най -добрия начин за изграждане на къщата е тя да се руши и да се започва отново, докато окото не подскаже, че всичко е наред.Очите разбират много повече от архитектура, отколкото книгите. Окото е непогрешимо, стига да се осланяш на собственото си зрение, а не на чуждото."

  Аксел Мунте живее на Анакапри до 1943 г. след което до смърта си през 1949 г. живее в кралския дворец  в Стокхолм като личен гост на крал Густав V. Завещава вилата на шведския народ с цел укрепване на връзките между Швеция и Италия.

  Когато четох книгата можех да си представям само красотата на мястото, сега благодарение на мрежата мога  да видя снимки и описания от там. В колекцията му от антични произведения на изкуството влизат уникати подарени от благодарни пациенти и такива купувани в продължение на 40 години от аукциони и частни колекционери.
   Аксел Мунте бил забележителен човек, той лекувал с новаторски за времето си методи, включвайки своето тънко познаване на човешката психика и голямата си любов към хората. Той не е смятял, че книгата му е автобиографична, но в нея има много лични истории, на места се чете като приключенски роман.
   "Легенда за Сан Микеле" е една лирична изповед на човек  с огромен жизнен опит, открито сърце и голям талант. Издадена е през 1929 г.(първо на английски, а после той я превежда на шведски) когато Мунте е на 72 години и веднага предизвиква огромен интерес. Преведена е на много езици. (на български излиза през 1940 г.)

хайга 2

сърце