Есенна разходка

   11 ноември. Когато тръгнах сутринта беше много мрачно, но докато пътувах с влака до Карлово малко взе да се прояснява и си стана един чудесен есенен ден.

 Малко снимки от старинната част на града, където  мирно съжителстват  запазено и рушащо се.

В заведението където седнах за чаша кафе имаше невероятно голямо и отрупано с райски ябълки дърво

 Пътят продължаваше нагоре покрай реката с хубава алея покрита с мека жълта шума.

Докато накрая се стигне до ВЕЦ -а и водопада Сучурум

Поглед към планината

Малко преди водопада в дясно започва пътеката към хижите Васил Левски и Балкански рози

До там го дават преход от 3 часа, а аз трябваше вече да се връщам,а и бях с неподходящи за туризъм обувки. Нищо, оставям си го за следващ път, може би напролет.

Снимките са правени със стария ми GSM и не са много качествени, но колкото-толкова.

Наистина велик художник е природата

Есента не е най-любимия ми сезон, но минавайки покрай дърветата дъбилен шмак 

(RHUS CORIARIA L.(сем. Anacardiaceae — Смрадликови) не можах да откъсна поглед, листата им бяха толкова различни. В късна есен те стават огнено червени, а после опадат.

моята градина цветя

Моята градина

Тази година плодовете от градината са разкошни защото ги гледаме с любов.

А това е физалис  (мехунка Physalis alkekengi. - с червените шушулки, а белите - перуански  Physalis peruviana)И на двата вида се консумира плодчето, което е скрито вътре. Отглеждането му не е трудно, вкусът му е сладко кисел.

 

Основно действие: Диуретично и противовъзпалително.

  Експериментални и клинични данни: Основното действие на билката се дължи най-вероятно на съдържащите се в мехунката комплекс от вещества, червеното багрило кроптотоксин и зеаксантин, горчивото вещество физалин, комплекс от органични киселини, млечна, ябълчна, винена, а също така и на значителното съдържание на аскорбинова киселина. В коренището на билката е установено присъствието на алкалоида тиоглоил окситропин. Целият комплекс от съставки наред с диуретичното си действие оказва и определено противовъзпалително действие.

  Емпирични данни: Българската народна медицина препоръчва плодчетата на билката при заболявания на черния дроб, протичащи с жълтеница и асцит. Външно се прилагат компреси с извлек от листата на растението при ревматизъм, заболявания на ставите. Запарка от листата на билката се препоръчва за жабурене при зъбобол. Във ветеринарната медицина се прилагат плодчетата, смесени с храната на свинете срещу заболяването „гърлица"

   Съдържание: Плодовете съдържат горчивото вещество физалин, каротиноида физалиен, витамин С (46 мг%), кверцетин, дъбилни вещества, кафеена, ферулова, синапена киселина, пектини, слузи, захари, тлъсто масло.

   Надземната част съдържа сапонини, 0,12% каротиноиди, флавоноиди, дъбилни и слузни вещества. От чашелистчетата са изолирани стероидите физалин А и физалин В. От коренището е изолиран алкалоидът тиглоил окситропин.

   Нежелани ефекти: Независимо от обстоятелството, че не се съобщават данни за странични и токсични ефекти, трябва да се помни, че мехунката е билка от семейството на картофовите, а тези билки съдържат вещества с изразена токсичност. В тази връзка трябва да се отбележи, че някои представители от семейството Solanaceae (напр. Solanum dulcamara) са изходни продукти за получаването на съединения със стероидна структура и оттук може да се предположи, че противовъзпалителното действие на мехунката се дължи на съдържащи се в нея, макар и досега неизяснени, съединения със стероидна структура.

Начин на приложение: От плодчетата се изготвя отвара по следния начин: 15 - 30 сухи плодчета се заливат с 500 мл вряща вода и се варят в продължение на 5 минути; така изготвената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Препоръчва се освен това ежедневното консумиране на 10 - 15 пресни плодчета или изпиването на 20 мл сок, изстискан от пресни плодове.

Забележка -да се употребяват само плодчетата защото в обвивката има вещества с токсично действие.

(от http://bilki.bg)

Хайга 1

     Хайга в буквален превод означава хайку рисунка ( "хай"- стих хайку и "га" - картина).
Хайку според Уикипедия  - Ха̀йку (на японски: 俳句) или хо̀кку (発句) е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.
Отличава се с изключително кратко изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.

    за подробности виж: http://liternet.bg/publish20/sv_hristova/hajga.htm

  Тук съм сложила нещо, което ми носи настроение.
  Снимката е на съпруга ми Александър Иванов ( http://alexanderivanov.com/ ), а текста мой.