четвъртък, 7 юни 2012 г.

за народната шевица - отново

  Още в началото искам да уточня, че не съм специалист етнолог или нещо подобно, всичките ми  мисли са продиктувани от дълбокото ми възхищение от народните занаяти .
  По време на Празника на розата в Казанлък бях сложила малка сергийка на така наречения "Базар на занаятите"  където излагах предимно щевици в рамки и като картички. Няма да коментирам продажбите, а по скоро наблюденията си за времето прекарано на улицата. Окончателно се убедих, че масата от хората нямат усет и очи за красивото и истински стойностното, толкова сме заляти от кич и пластмаса, че ако не се стреснем скоро ще се удавим и няма да има връщане. И въпроса не е до обедняването, а в подмяната на истинските неща с имитации. Нашите прадеди не са били по богати, дори реално погледнато са живяли в оскъдица, но са създали прекрасни образци на керамични съдове, носии, посуда и др.
Това са кукли,подобни на тия с които са си играли нашите баби
 В никакъв случай не искам да поучавам някого, но често не си даваме сметка какви послания отправяме към децата си
( сядайки с детето да ушиеш заедно една проста парцалена кукла ти възпитаваш в него уважение към труда, усет към красивото, как да я направиш по красива и нагиздена и не на последно място уважение към традицията.)
А това е всеизвестната Барби

  
Много се изписа и много снимки се появиха в нета по повод на меко казано                                
лошия вкус на абитуриентките тази година, но аз мисля, че тепърва нещата ще стават по неприятни и това са последствията от  Барби и чалга културата. И ако искаме нещата да тръгнат към по добро е наложително да се започнат малки стъпки от сега. И не са виновни хората, разглеждани като обща маса, нещата трябва да започнат от държавата, от образованието. Не е жизнено важно дали един випусник ще знае формулата на содата например, но той трябва да познава историята на народа си, неговите традиции и обичаи, неговите големи имена в литературата и науката.
   Японците имат много хубава поговорка "Ако искаш да осигуриш живота си за година напред - сей ориз, ако искаш да го осигуриш за 10 години - отглеждай дървета, ако искаш да го осигуриш за 100 години - възпитавай хора."
    Ровейки се в нета открих голямата прилика между нашата шевица и чувашката.


Република Чувашия е субект на Руската Федерация и е разположена в източната част на Руската равнина, в по-голямата си част на десния бряг на р. Волга. Част е от Приволжския федерален окръг и Волго-Вятски икономически район.
  В центъра на столицата Чебоксари е сложен тоя паметник на орнаментите използвани в чувашките шевици. Много се спори какви са чувашите, дали имаме родствени корени или просто сме били съседни племена (когато държавата ни е била около Волга), който се интересува може да намери доста информация. Специално за шевиците може да погледнете тук:
http://semtomovi.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/17/chii-sa-tiia-shevici.636327
   Но тук оставям споровете на учените, а се замислям за отношението на държавата и възпитанието, но не като досадно назидание , а ненатрапчиво като част от бита и заобикалящата ни среда.
   Напоследък чувам тук там да се споменава "Кодът на българската шевица" , а в Чебоксари са и направили паметник. Ненужно е да се спори каква е "славянска", "българска", "чувашка", "марийска", "Татарска" или нечия друга.  Тя се е смесила от много векове и народи, по важно е че  носи дълбоки корени и вековна мъдрост
   

Няма коментари:

Публикуване на коментар