Показват се публикациите с етикет легенда. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет легенда. Показване на всички публикации

неделя, 22 октомври 2017 г.

Легенда за хризантемата

    Много обичам хризантемите, въпреки че в нашите ширини те се свързват повече с есента и тъгата, в далечна Япония тя е национален символ, символ на императорската власт и на слънцето. Знам няколко легенди, но най-много ми харесва  легендата за хризантемата като  символ на дълбоката обич.
   Живял някога един много строг и жесток император. Той притежавал богати палати и огромна градина с невиждани цветя за която само се говорело. Живяла там и една бедна жена в мир и любов със съпруга си. Внезапно мъжът се разболял и колкото и да се опитвали лекарите не могли да му помогнат, той от ден на ден все повече отпадал. Чула жената, че в императорската градина расте чудно цвете, което помагало при различни болести и макар че знаела, че я грози смъртна опасност , когато се стъмнила се покатерила на оградата и прибягала в градината. Там, огряно от лунната светлина сякаш само светело снежнобялото цвете. Жената бързо го откъснала и побягнала, но изведнъж пред нея се появила стражата и я отвели при императора. "Това цвете е безценно. Как можа да го откъснеш? - прогърмял гласът му. "Моят съпруг е много болен, не мога да го гледам как си отива" - бил тихия отговор.  "Ти вече си го откъснала, но знай че мъжът ти ще живее толкова месеци, колкото са листенцата на цветето." Прибрала се жената и с ужас видяла, че цветето има само 4 листенца. Тогава извадила фибата от големия си кок и  на светлината на свеща започнала да разделя листенцата. На сутринта отнесла цветето на императора. "Грешиш-казала тя -моят съпруг ще живее още много дълго." Трогнал се императора и рекъл "Ти наистина много обичаш съпруга си, както съм рекъл тъй да бъде."

вторник, 8 май 2012 г.

любими книги 3


"Ако не си дал на хората себе си, нищо не си им дал" - тези думи на шведския лекар и писател Аксел Мунте (1857-1949) биха могли да послужат като мото на цялостната му дейност и творчество.
"Светът се променя - пише той, - но вълшебството си остава."
"He, cвeтът oт мoятa млaдocт изoбщo нe приличa нa ceгaшния... пoнe тaкa ми ce cтрувa. Прeдпoлaгaм, чe и читaтeлитe, зa кoитo книгaтa щe бъдe рaзхoдкa из минaлoтo, изпълнeнa c приключeния, щe бъдaт нa cъщoтo мнeниe.Hикoгa вeчe нямa дa cрeщнeтe бaндити, извършили oceм убийcтвa, кoитo дa ви oтcтъпят пocтeлятa cи. Сфинкcoвe нямa дa ви чaкaт пoд рaзвaлинитe нa вилaтa нa Heрoн в Кaлaбрия. Eдвa ли глутници глaдни вълци c oчи, плaмтящи кaтo въглeнчeтa в мрaкa, щe пoгнaт шeйнaтa ви пo зaмръзнaлoтo eзeрo в Лaплaндия."
    Книгата я купих през 1987 година и ме грабна още с първата страница. Книга за пътя и постоянството в постигането на една мечта.
    Аксел Мунте е роден на 31 .10.1857 година в провинциалния шведски град  Оскарсхамн  (Oskarshamn). Баща му е собственик на аптека, а майката се грижи за трите деца. Малкия Аксел много обича животните и често носи в къщи мишки, котки, кучета. През 1984 година той постъпва в Медицинския факултет на  университета в Упсала, след втората година се разболява сериозно, получава белодробно кръвотечение и по лекарско предписание предприема пътуване на юг в Италия. Попаднал на 19 години на остров Капри той се влюбва в острова и замечтава един ден да може да се засели там. Завръщайки се Аксел избира по мекия климат на Франция, където през 1880 завършва медицина в Париж. До края на живота се е благодарен на известния за времето си професор Шарко при когото е провел практиката си в болница Салпетриер. Забележителна е лекарската му кариера в Париж и Рим, където той лекува богати пациети и с изкараните средства помага безвъзмездно на бедните. През 1896 година успява да осъществи голямата  си мечта и купува една от полуразрушените стари вили,строени от император Тиберий  и сам с помощта на местен майстор построява Вила Сан Микеле  разположена на най- високата точка на острова.  Наред с лекуването посвещава свободното си време на разкопки.
 "Най -добрия начин за изграждане на къщата е тя да се руши и да се започва отново, докато окото не подскаже, че всичко е наред.Очите разбират много повече от архитектура, отколкото книгите. Окото е непогрешимо, стига да се осланяш на собственото си зрение, а не на чуждото."
  Аксел Мунте живее на Анакапри до 1943 г. след което до смърта си през 1949 г. живее в кралския дворец  в Стокхолм като личен гост на крал Густав V. Завещава вилата на шведския народ с цел укрепване на връзките между Швеция и Италия.
  Когато четох книгата можех да си представям само красотата на мястото, сега благодарение на мрежата мога  да видя снимки и описания от там. В колекцията му от антични произведения на изкуството влизат уникати подарени от благодарни пациенти и такива купувани в продължение на 40 години от аукциони и частни колекционери.
   Аксел Мунте бил забележителен човек, той лекувал с новаторски за времето си методи, включвайки своето тънко познаване на човешката психика и голямата си любов към хората. Той не е смятял, че книгата му е автобиографична, но в нея има много лични истории, на места се чете като приключенски роман.
   "Легенда за Сан Микеле" е една лирична изповед на човек  с огромен жизнен опит, открито сърце и голям талант. Издадена е през 1929 г.(първо на английски, а после той я превежда на шведски) когато Мунте е на 72 години и веднага предизвиква огромен интерес. Преведена е на много езици. (на български излиза през 1940 г.)

сряда, 18 април 2012 г.

легенда за билките

                                               фото Александър Иванов
   Една стара българска легенда, взета от книгата  "По няколко думи" ( за занаятите, билкарството и поверията на българския народ)
 с автор Цани Гинчев.
    Направил Господ човека от кал и преди да му вдъхне душа го оставил да засъхне. През нощта дошъл дяволът и като видял чудното Божие творение, побеснял от завист, взел една пръчка и нея здраво го надупчил. Сутринта Господ разбрал каква е работата, но вместо да прави друго тяло той накъсал различни треви, с тях запълнил дупките и после ги замазал с кал. След като вдъхнал душа на човека, изправил го на крака и му казал:
   - Щом те заболи някъде тялото, набери от тези треви и се лекувай. От тях ще пиеш, с тях ще се миеш, с тях ще се пушиш и с тях ще си превързваш раните.  Първият човек Адам познавал билките и изпълнявал Божиите заръки, но оттогава  изтекло много време и в днешните забързани дни рядко се сещаме за аптеката в градината ни.

   Има и една подобна китайска легенда:
  Имало едно време стар билкар, който имал ученици. Веднъж той ги завел в планината и им  поръчал да му донесат трева, която няма лечебен ефект.  В края на деня се прибрали всички ученици с по няколко растения с изключение на един. На третия ден много изморен се върнал и последния ученик, но ръцете му били празни. "Извинявай учителю - казал той - но не успях да намеря нито една тревичка, която да не лекува някоя болест." Зарадвал се стария учител и отговорил: " Не тъжи, само ти от всички успя да издържиш изпита"