Някога в младостта бях прочела една мисъл, че на човек през живота са нужни 10 книги, но за да ги открие трябва да прочете 10000. Оттогава попълвам и пренареждам моя си списък и ще се опитам да представя някои от любимите си книги.
В детството ми в Русе пред къщата имаше поляна с борове и ниска жълта постройка в единия край -библиотеката (сега там има спортна зала). След като се научих да чета станах редовен посетител. Четях много, уроците поизоставаха и се криех с фенерче под завивките. В 7 и 8 клас с приятелката ми Димитрина с часове се изпращахме след училище и си разказвахме книги. Въпреки това не обичах литературата като предмет, не ми харесваше да наизустявам писанията на мастити критици, да ми казват какво трябва да чувствам и мисля. В гимназията щях да се явя на матура, ако на учителката ни не и беше хрумнала идеята да напишем на изпроводяк свободни съчинения върху любим поет и писател. Аз се опитвах и сама да писателствам , но плахите опити давах да чете само баба ми Ели. Съчиненията върху поезията на Елисавета Багряна и върху Малкият принц ми донесоха две шестици и откачих матурата. Така хронологично първата книга, която силно ми повлия бе Малкият принц. Подариха ми я, когато бях на 10 години, тогава не я харесах особено, но по късно я препрочетох и простичката и житейска мъдрост ме грабна.
Малкият принц -звездното дете, дошло да ни научи на любов, грижа и мъдрост.
„ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“
„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред
милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш
звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”
„ Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“
„ Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“
„ Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“
„ Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери(Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry), (1900-1944) е роден в град Лион, Франция в благородническо семейство и в живота е не само аристократ по рождение , но и по дух. От малък привлечен от авиацията, през 1921 година получава пилотски диплом. Лети малко във военната, после в гражданската авиация между Франция и Африка, после в Южна Америка. Няколко пъти катастрофирал, той помага на свои колеги за което през 1930 г. става Кавалер на Почетния легион. През 1935 г. неговит самолет с навигатор Андре Прево се разбива в пустиннята Сахара и те са спасени след четири дни от бедуини. Въз основа на тези преживявания се ражда и Малкият принц, който Екзюпери пише през 1942 година в един хотел в Ню Йорк, когато се чувства много самотен. "Светът на спомените от детинство, на нашия език и на нашите игри винаги ще ми се струва безнадеждно по истински от всеки друг." - писал Антоан на майка си.
През Втората световна война Екзюпери се прехвърля във военната авиация, но след няколко разузнавателни полета е демобилизиран през 1940. С помоща на приятели успява да се върне на служба. На 31 юли 1944 г. излетял от Корсика, Южна Франция за поредния разузнавателен полет и не се завърнал. През 2004 г. водолази откриват останки от самолета в морето край Марсилия.
С времето успях да купя и прочета биографията на Сент Екзюпери от Марсел Мижо (издателство Народна младеж,1966 г.) , книгите "Нощен полет"(1931 г.), "Южна поща"(1928), "Земя на хората" (1939), "Цитаделата" - книгата остава незавършена, той я пише от 1936 година до края си . За нея казва "всички мои предишни произведения са изпробване на перото" Това е една философска книга, написана от поет. "Има само един проблем, един-единствен в света - да се върне на хората духовното съдържание, духовните грижи." В книгата писателят изгражда свой собсвен свят в пустинята, подчинен на нравствени закони, с размишления за смисъла на съграждането и разрушението, на търсенето, на живота и смърта . Книгата не е лесна за възприемане, чете се бавно, дълго се осмисля и оттам ми остана осъзнаването за ценноста на всяка една митута живот, която ни е дадена за какво и срещу какво я заменяме.
"Той беше едновременно голям писател, голям философ, изобретател( има десет патента за изобретения)), математик, без да смятаме - боен летец, инженер, конструктор, аеродинамик, военен герой и най - сетне приятел. И аз не смятам, че са различни хора Сент-Екзюпери, който играе с някое дете, и Сент-Екзюпери, който чете Платон в някое нощно кабаре на Дакар" Генерал Шасен
"Има само едно истинско богатство и то е общуването между хората....." Антоан дьо Сент-Екзюпери
През Втората световна война Екзюпери се прехвърля във военната авиация, но след няколко разузнавателни полета е демобилизиран през 1940. С помоща на приятели успява да се върне на служба. На 31 юли 1944 г. излетял от Корсика, Южна Франция за поредния разузнавателен полет и не се завърнал. През 2004 г. водолази откриват останки от самолета в морето край Марсилия.
 |
| Паметника на Екзюпери в град Лион |
"Той беше едновременно голям писател, голям философ, изобретател( има десет патента за изобретения)), математик, без да смятаме - боен летец, инженер, конструктор, аеродинамик, военен герой и най - сетне приятел. И аз не смятам, че са различни хора Сент-Екзюпери, който играе с някое дете, и Сент-Екзюпери, който чете Платон в някое нощно кабаре на Дакар" Генерал Шасен
"Има само едно истинско богатство и то е общуването между хората....." Антоан дьо Сент-Екзюпери
Няма коментари:
Публикуване на коментар