народната шевица

   Аз съм градско чедо, родена съм и израснала в град Русе и нямях роднини на село. През детството съм ходила на село на гости два пъти и двата с много неприятни спомени. Първия път /на около 8 години/ ме гони едно гладно прасе, а втория - магарето на каруцата реши да си вземе прашна баня и много се изплашихме. След това през студентските години  ходехме на бригади по селата и спяхме в селски къщи, където рано, рано сутрин ни будеха кукуригане, блеене и квичене и това бе нещо много непривично за мен. Нямах ни най малкия интерес към народна музика
 или обичаи. С времето открих красотата на народните занаяти, една много щастлива среща с народната певица от Добруджа Галина Дормушлийска  ми разкри красотата на народната ни песен, а от видените тук и там шевици напоследък съм като омагьосана. В наследство от едната си баба имам женска риза от истинска коприна, ситно избродирана с копринени конци, нещо което пазя и ще предам нататък. Много неща в живота си съм научила от книгите и за шевиците също започнах да издирвам и събирам литература, те са безкрайно море, толкова символи, много от които неразгадани, има в тях . Не харесвам особено каретата, а и смятам, че им е минала модата. Народната носия е богата, разнообразна и красива, но вече се носи само по празници.

 Считам, че мотив от шевица, поставен в рамка на стената  носи много слънце и радост на душата. Тази шевица беше първата която уших и винаги щом я погледна се усмихвам. Дано и на Вас донесе приятни емоции.