Скоро прочетох нещо от Габриел Мистрал (чилийска поетеса и Нобелов лауреат) в http://webstage.bg.
-Обичай красотата - тя е сянката на Бог на земята.
-Красотата трябва да се създава не да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.
А Оскар Уайлд е писал: Красотата е в очите на гледащия.

    Сянката на Бог на земята - красиво казано, но какво е красотата - виждаме ли я? Търсим ли я? Всеки я разбира по различен начин и ако въобще  я търси, я търси на различни места.
( впрочем въпроса за разликата между гледане и виждане  ме занимава от много време)
  Съпругът ми е фотограф и повече от 40 години снима главно природа. Добър е, има нужните познания, има усещане и очи да види красотата, има много почитатели.

Но за мен има едно но - подвластен е на формата - на камъка, водата, пейзажа.
   За мен винаги е била по важна същността на нещата, не формата, а съдържанието. Възхищавам се на хората, които ежедневно си копаят градинката, колкото и малка да е тя, не в преносния, а в истинския смисъл на думата, хората, които се стремят да направят заобикалящия ги свят по-красив за да оставим след нас тая природа по хубава, отколкото сме я заварили.

Защо блога ми се казва Звъника

  Преди години работих шест години в Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък - изучавахме билките и създавахме продукти от тях. Много харесвах работата си и хората там и се надявах там да се пенсионирам, но дойде 10 ноември и нещата се обърнаха на 180 градуса. Докато изучавах билките с техните латински наименования много ми харесаха техните народни имена.Ето някои:
  Розмарин - бабин косъм
Мащерка - бабина душица
Ранилист - хайдушка билка
Калина - самодивско дърво

Жълт кантарион - звъника
и като ги четеш ти  става едно топло, домашно.

Легенда за хризантемата

    Много обичам хризантемите, въпреки че в нашите ширини те се свързват повече с есента и тъгата, в далечна Япония тя е национален символ, символ на императорската власт и на слънцето. Знам няколко легенди, но най-много ми харесва  легендата за хризантемата като  символ на дълбоката обич.
   Живял някога един много строг и жесток император. Той притежавал богати палати и огромна градина с невиждани цветя за която само се говорело. Живяла там и една бедна жена в мир и любов със съпруга си. Внезапно мъжът се разболял и колкото и да се опитвали лекарите не могли да му помогнат, той от ден на ден все повече отпадал. Чула жената, че в императорската градина расте чудно цвете, което помагало при различни болести и макар че знаела, че я грози смъртна опасност , когато се стъмнила се покатерила на оградата и прибягала в градината. Там, огряно от лунната светлина сякаш само светело снежнобялото цвете. Жената бързо го откъснала и побягнала, но изведнъж пред нея се появила стражата и я отвели при императора. "Това цвете е безценно. Как можа да го откъснеш? - прогърмял гласът му. "Моят съпруг е много болен, не мога да го гледам как си отива" - бил тихия отговор.  "Ти вече си го откъснала, но знай че мъжът ти ще живее толкова месеци, колкото са листенцата на цветето." Прибрала се жената и с ужас видяла, че цветето има само 4 листенца. Тогава извадила фибата от големия си кок и  на светлината на свеща започнала да разделя листенцата. На сутринта отнесла цветето на императора. "Грешиш-казала тя -моят съпруг ще живее още много дълго." Трогнал се императора и рекъл "Ти наистина много обичаш съпруга си, както съм рекъл тъй да бъде."

Напоследък много ми харесва да шия малки бродерийки които могат да се монтират на различни места, например върху висулки за колиета.

  Това е новогодишния ми подарък за къщата- слънчев и зареждащ. Купих го като готов комплект от Ани Йовева от групата на Работилница Седянка във Фейсбук за което и благодаря.

Нещо за душата

Умира бавно този,
който не пътува,
и този, който не чете,
и  който музика не слуша,
и който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
който себеуважението си погубва,
и този, който никому за нищо не е помагал.

Умира бавно този,
който с непознатите избягва да говори,
и който, роб на навиците стари,
върви по пътища еднакви всеки ден,
и който никога не е сменил занятие,
и този, който никога не е рискувал
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
който избягва всякакво вълнение
и крие вихъра от чувства и емоции,
а с тях се връща блясъкът в очите ни
и се лекуват наранените сърца.

Умира бавно този,
който никога не сменя курса,
щом е нещастен в работата си и в любовта,
и този, който не рискува нищо,
за да последва своята мечта,
и този, който, па макар веднъж в живота,

не е загърбил здравия си разум.
Живей сега!
Рискувай още днес! 
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не се лишавай от това да си щастлив!

Марта Мадейрос

сувенири с малки шевици

Малки бродерийки с мотиви от шевици поставени върху дървени подложки с размер 10 х 10 см. с възможност за окачване.  Подходящи за подарък.
А това е обратната страна.