Скоро прочетох нещо от Габриел Мистрал (чилийска поетеса и Нобелов лауреат) в http://webstage.bg.
-Обичай красотата - тя е сянката на Бог на земята.
-Красотата трябва да се създава не да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.
А Оскар Уайлд е писал: Красотата е в очите на гледащия.

    Сянката на Бог на земята - красиво казано, но какво е красотата - виждаме ли я? Търсим ли я? Всеки я разбира по различен начин и ако въобще  я търси, я търси на различни места.
( впрочем въпроса за разликата между гледане и виждане  ме занимава от много време)
  Съпругът ми е фотограф и повече от 40 години снима главно природа. Добър е, има нужните познания, има усещане и очи да види красотата, има много почитатели.

Но за мен има едно но - подвластен е на формата - на камъка, водата, пейзажа.
   За мен винаги е била по важна същността на нещата, не формата, а съдържанието. Възхищавам се на хората, които ежедневно си копаят градинката, колкото и малка да е тя, не в преносния, а в истинския смисъл на думата, хората, които се стремят да направят заобикалящия ги свят по-красив за да оставим след нас тая природа по хубава, отколкото сме я заварили.